ЦПШ „Христо Проданов“ е разположена на 1730 м. н. в. до брега на р. Мальовица на морената, ограждаща от юг Меча поляна. До нея води асфалтов път от с. Говедарци. Комплексът се състои от хотел, сградата на ЦПШ и няколко къси писти с различна степен на трудност, оборудвани със ски-влекове.
    Пътят за х. Иван Вазов е описан в главата за х. Иван Вазов (маршрут 1.2.)

3.1. ЦПШ - х. Мальовица - з. Страшно езеро - з. Кобилино бранище

Х. Мальовица с вр. Мальовица

    Продължителност - 6 ч. 30 мин.
    Трудност - 2
   Лавинна опасност - да
    Маршрут със зимна маркировка
    Последно обновяване: 8.2.2011

    От сградата на ЦПШ за 50 мин. по хубавата пътека стигаме до х. Мальовица.

 

Качването край р. Малка Мальовица

 От хижата коловете за з. Страшно езеро завиват в почти обратна посока - на изток-североизток. Отначало те пресичат р. Голяма Мальовица, а след това, запазвайки посоката си, започват бавно да се качват между редкия на това място клек по диагонал по склона на рида Ръждавица в почти северна посока. Скоро завиваме в клека и достигаме едва вдълбаното в склона легло на стръмно спускащата се р. Малка Мальовица, където, насочвани от невинаги виждащите се колове, завиваме още вдясно и започваме да се изкачваме право нагоре; долинката е частично лавиноопасна.

Вр. Камилата, вляво отзад – вр. Ловница


    След около час (2 ч.) наклонът рязко намалява и ние излизаме на циркусно задълбаване северно от вр. Камилата, от което води началото си р. Малка Мальовица. Вдясно от нас се вижда стената на вр. Камилата. Тук теренът като че ли ни кани да завием вдясно, но почти скрит от клека кол леко вляво ни показва вярната посока. Преодоляваме 10-20 м. немного труден клек и скоро излизаме на Ръждавишкия превал - той е на ридче, спускащо се от вр. Камилата; крайният, обрасъл с клек връх на това ридче се вижда вляво от нас (на север).

Под вр. Камилата, отзад наднича вр. Мальовица

авариен изходАко се загубим дотук, най-добре е да се опитаме да намерим пътя за х. Мальовица в обратна (северозападна) посока.

Купените

 


    От превала следва относително стръмно, но кратко слизане. Оттук натък теренът е доста начупен и трудно се следи при мъгла! При ясно време, обаче, коловете са достатъчни. Започваме да преминаване през Прекоречкия циркус покрай няколко замръзнали езерца. Преодоляваме още едно по-малко превалче, заобикаляме отляво (от север) малко, стръмно склонче (3 ч.) и започваме да се катерим по стръмен, едва вдълбан улей. Той води до малко ридче, от другата страна на което е Страшното езеро, а заслонът е на самото му билце (3 ч. 30 мин.).
 

Поглед от Ръждавишкия превал назад

   Заслон „Страшно езеро“ е построен на 2465 м. и се състои от стая с двуетажни нарове и печка. Зидарията му е каменна, а отвътре е облицован с дървена ламперия. През зимата обикновено има струпани клекови клони за горене, които трябва да се използват много икономично! Носенето на спални чували за спане не е лоша идея.

Назъбеното било между вр. Голям купен

(вляво) и вр. Ловница


авариен изходПри много лошо време можем да се опитаме да слезем в северозападна посока по долината на рекичката, която започва от езерото пред самия заслон. Тя води до долината, в която е Свинското езеро, и по-надолу пресича пътеката за ЦПШ на маршрут 3.3.; клекът в района е обилен и този вариант е удачен само при много сняг и наличие на ски или снегоходки. Друг (по-добър) авариен вариант за слизане от заслона е на север, по посока на Йончевото езеро: склонът в северна посока води до Йончевото езеро през почти безклеков терен, който в началото е доста стръмен и има лавинна опасност. От Йончево езеро надолу продължаваме в същата посока, по коловете на маршрут 3.3., а, ако и тях не открием, след известно време ще стигнем пътя от ЦПШ за ТБ Овнарско.
   

Поглед от Ръждавишкия превал напред

След заслона пресичаме леглото на рекичката, идваща от езерото, и само за 5 мин. се качваме на ридчето от другата му страна по диагоналното вдълбаване в скалата, по което върви и лятната пътека - следващият кол се вижда непосредствено горе на скалата. А там отгоре има малко заравнение, от което лятната пътека продължава водоравно; през зимата тя е почти непроходима и много опасна за подхлъзване и попадане под лавина. Затова многобройните в този участък колове завиват на югоизток и започват с на места голям наклон да се катерят по склона на вр. Попова капа. Още преди да стигнат до леснодостижимата му връхна кота (2704 м.), те завиват наляво. (4 ч. 30 мин.) [От Попова капа започва алпийският Мальовишки траверс, чието описание засега не влиза в този пътеводител].

Минералното езеро


    Следейки каменните пирамиди и коловете, слизаме по склона на Попова капа на югоизток. Голямо е изкушението да завием директно на изток, където се вижда следващата ни цел - огромният, заоблен Лопушки връх; това, обаче, не бива да се допуска, защото в последния си участък полегатият склон изведнъж става много стръмен и независимо от недългото разстояние опасността от лавина е голяма.
       

     

З. Страшното езеро отвън и отвътре

   Слизаме до малко заравнение североизточно от вр. Попова капа и завиваме леко вдясно, под гореспоменатия стръмен склон. Следва още един завой вдясно и след няколко чупки стигаме до седловината Римски друм, от която надясно (на юг) се отделя лятната пътека. Ние, обаче, се качваме на малкото междинно връхче (5 ч.), което е завършек на спускащ се източно от Йончевото езеро рид - по него идват коловете от ЦПШ през Йончево езеро (маршрут 3.3.). Слизаме от другата страна на връхчето и веднага започваме плавно да се качваме по склона на Лопушки връх. Вдясно от нас се вижда ридът Бричебор.

З. Страшното езеро с вр. Камилата


   След като минем над намиращия се отдясно (от юг) циркус на Поповокапското езеро, следва разклон: коловете за Кобилино бранище завиват надясно и постепенно започват да подсичат южния склон на Лопушки връх, като скоро достигат трасето на лятната пътека, а направо се качват тези за Лопушки вр. и х. Мечит. Със слаб наклон слизаме и след около час - час и нещо отляво с нас се сливат коловете, идващи от х. Мечит (маршрут 5.1.). Завиваме в южна посока и след 15-ина минути сме в з. Кобилино бранище.

Качването към вр. Попова капа

авариен изходПри загубване от Римски друм дотук е най-добре да слезем вдясно по склона (на юг), докато достигнем до реката, изтичаща от з. Кобилино бранище към Партизанска поляна .  По реката се качваме на изток, докато достигнем заслона (или къщичката на овчарите на 50 м. западно от него). Не бива да допускаме слизане по тази долина към Партизанска поляна и манастира, защото теренът е много силно лавиноопасен!

Поглед от вр. Попова капа назад


     От седловината Римски друм при желание може да се изкачим и на самия Лопушки вр., откъдето направо се достига до коловете от з. Кобилино бранище през вр. Мечит за х. Мечит. (описано е в маршрут 5.1.).

поглед от склона на вр. Попова капа на запад

 

Показва се Лопушки връх

 

Слизането към седловината Римски друм

 

Поповокапското езеро, отзад – Водни връх и ридът Бричебор

 

Вр. Попова капа от изток

 

3.2. ЦПШ - вр. Мальовица - Рилски манастир

    Продължителност - 6 ч. 30 мин.
    Трудност - 2
    Лавинна опасност - висока
    Маршрут със зимна маркировка в първата половина
    Последно обновяване: 20.4.2002

    До вр. Мраморец (3 ч. 30 мин.) пътят е описан в маршрут 1.2. Тук се отделяме от билната колова маркировка за Раздела и завиваме право на юг (наляво) по добре очертания, сравнително стръмно спускащ се Дълги рид. Склоновете вляво и вдясно от него са лавиноопасни и не трябва да напускаме билото на рида! Там снегът е обикновено по-малко и се задържа от редките скали по него.
    Слизаме по склона, който е практически навсякъде с еднакъв наклон, а срещу нас се вижда ридът Бричебор с Цареввръшкото било зад него. Някъде по средата заобикаляме характерна скала.
авариен изходАко се загубим от Мраморец дотук, опитваме се да продължим по билото в южна посока; околните долини са доста стръмни, но също извеждат до пътя по долината на Рилска река, където е манастирът.
    Малко над гората (5 ч. 20 мин.) наклонът намалява и билото се стеснява. Ние продължаваме да го следим и скоро минаваме покрай няколко шипки, след които започва гората - отначало широколистна, после иглолистна. В началото има няколко скали, като склоновете около тях са доста стръмни. Долу под нас се вижда покривът на хотел „Рилец“.
    Наклонът в гората отново се увеличава; отначало следи билото, а после можем да се включим във виещата се пътека, личаща под снега. Тя, покрай няколко дворчета с вилички, ни извежда до Рилския манастир, точно пред моста над р. Друшлявица - между главната манастирска сграда и старата фурна.

3.3. ЦПШ/Овнарско - Йончево езеро - м. Римски друм - з. Кобилино бранище

    Продължителност - 7ч. 30 мин.
    Трудност - 2
    Лавинна опасност - не
    Маршрут със зимна маркировка
    Последно обновяване: 16.7.2013

    Поради голям пожар преди няколко години част от гората и клека до разклона в Долна прека река са унищожени. През зимата по нищо не личи къде е пътеката. За ориентиране в посока към ЦПШ може да се използва виждащата се отдалече горна част на влека на рида Ръждавица.

    По тази пътека рядко минава някой поради наличието на много по-интересния път през Страшното езеро (маршрут 3.1.), а също и поради вероятността от газене на дълбок сняг в клековата и гориста зона.
    Отначало от ЦПШ трябва да излезем в долния край на ски-влека на пистата по рида Ръждавица. Това може да стане или по ски-пътя, тръгващ от паркинга при входа на комплекса, или по по-пряка пътечка, тръгваща нагоре по склона от паркинга до хотела.
    Тръгваме нагоре по пистата и на мястото, където започва малкото влекче (30 мин.), по пътека с лентова маркировка (не личи добре, особено през зимата) завиваме наляво (на изток). През гората последователно пресичаме три реки: Ръждавица, Горна прека река и Средна прека река, като се качваме на стръмните вододелни била между тях.
авариен изходПри невъзможност да намерим пътеката в гористата част предприемаме слизане в северна посока, докато достигнем черния път от ЦПШ за ТБ Овнарско.
    Следва (2 ч.) разклон в долината на Долна прека река, изтичаща от Йончево езеро. Там нашият път завива надясно (на юг), а отляво идва пътеката от Овнарско (ако идваме от Овнарско, трябва да внимаваме да не пропуснем неозначения разклон за Йончево езеро и ЦПШ, който е точно след моста, по който пътеката Овнарско - ЦПШ прехвърля Долна прека река).
    Разклонът е на границата между горския и клековия пояс. Качвайки се нагоре по долината, на моменти, ако се обърнем назад, можем да зърнем купола на Витоша.
    Следейки посока юг по долината и често пресичайки клекови гнезда (тук е възможно дълбоко затъване), стигаме до Йончевото езеро (4 ч.). Заобикаляме го от изток и стръмно се качваме на склона, заграждащ долината му от изток; веднъж излезли отгоре, продължаваме само по билото му, докато стигнем до малко връхче, разполовяващо седловината Римски друм между вр. Попова капа и Лопушки вр. (5 ч. 30 мин.).
авариен изходПри загубване се стремим да слезем в долината на Йончевото езеро, която ни отвежда до пътя за Овнарско.
    Оттук пътят до Кобилино бранище е описан в маршрут 3.1.
    А през Лопушки вр. се достига до коловете през вр. Мечит за х. Мечит (описано е в маршрут 5.1.).

3.4. ЦПШ - з. БАК

    Продължителност - 3ч.
    Трудност - 2
    Лавинна опасност - повишена
    Маршрут със зимна маркировка
    Последно обновяване: 19.9.2000

    Пътят до Втора тераса е описан в маршрут 1.2.
    Над х. Мальовица има лавиноопасни странични склонове!
    От Втора тераса се отделяме вляво, следейки много редките в началото, а накрая почти липсващи колове. Те са укрепени на отделни стърчащи, защитени от лавините скали. Качваме се диагонално, почти без да сменяме посоката (а тя е югоизток) по стръмния склон, по слабо изразено ребро под надвисналия склон на вр. Камилата; опасността от подхлъзване е голяма.
    В последния участък излизаме на ръба на малко циркусно вдълбаване, сред което, на самотно възвишенийце, е построен з. БАК, а отзад се изправя зъберът на върховете Злия зъб и Орловец. Заслонът е замислен като база за минаване на алпийския траверс по Мальовишките върхове. Старата му сграда изгоря и сега е възстановена само една малка къщурка, в която няма практически нищо. Спане - само с чували.
авариен изходПри загубване от Втора тераса дотук предприемаме слизане на запад, към долината на р. Мальовица. Теренът е стръмен, на места се движим по улеи, а пресичането на лавиноопасни места е неизбежно.

 към началото