Х. Безбог е нова и
голяма хижа с много удобства. Построена е на циркусния праг на страничното
Безбожко езеро на 2200 м. н. в. До нея води лифт от по-ниската хижа Гоце
Делчев.
В съседство през лятото личат останките от старата хижа
Безбог, разрушена от паднала от едноименния връх лавина.
Продължителност
- 4 ч.
Трудност - 2
Лавинна
опасност - да
Маршрут без зимна маркировка
Последно обновяване:
19.9.2000
Първият връх, който трябва да изкачим по този маршрут, е
вр. Безбог. Най-безопасно е да направим това, като от хижата тръгнем право на
запад (по посока към едва подаващия се отзад вр. Дисилица) и почти веднага (20 мин.) стигаме в подножието на рид, спускащ се
северно от вр. Безбог. Той по принцип е обрасъл с клек, но на това място пада
толкова много сняг, че едва го забелязваме.
Завиваме по рида наляво (на юг) и след сравнително дълго
качване (2 ч.) достигаме най-високата
скалиста точка на вр. Безбог (2645 м.), на която има многобройни големи каменни
пирамиди.
При загубване
от хижата дотук може да слезем в източна посока по склона на вр. Безбог. Клек
има доста. Единственият признак, че сме достигнали лятната пътека от х. Безбог
за Поповото езеро е, че наклонът изведнъж намалява. Хижата е по принцип северно
оттук, но вероятността при мъгла да не я намерим е доста голяма - тогава, след
много дълго слизане, долините ще ни изведат в с. Кремен...
Продължаваме в същата посока и с едва забележимо слизане
стигаме до междинно връхче, от което билото завива на запад (надясно), за да
започне да се катери по снагата на вр. Полежан. Отдясно се вижда дълбокият
Полежански циркус, който по форма напомня рилските, а наляво е обширният
Поповоезерен циркус.
При загубване
между вр. Безбог и междинното връхче важи същото, както при предишната бележка,
но в по-голяма степен: склонът на изток води право в долината на р. Ретиже и
оттам в с. Кремен, като при мъгла трудно ще открием как да завием за х. Безбог
(тя е в съседната долина!). Не трябва да допускаме аварийно слизане от билото в
обратна (западна) посока, защото склонът на Полежанския циркус е лавиноопасен.
Постепенно, без особено голям наклон, се качваме до
площадката на самия вр. Полежан (2851 м.), „застроена“ с цяло градче от скални
пирамидки, около които вятърът натрупва снега на продълговати преспи.
До върха в непосредствена близост са началният конусовиден
връх на зъбчатия рид Стражите, по който минава алпийски траверс (засега
неописан тук), а също така и вр. Малък Полежан, до които можем да се разходим
при желание.
