ПЛАНИНСКИ ЗИМЕН ПЪТЕВОДИТЕЛ

Aвтор: АСПАРУХ МАРКОВСКИ  e-mail

Посвещавам на всички, които обичат планината и им пожелавам вълнуващи преживявания из нея!


Сайтът се хоства в  


АВТОРЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА, ЧЕ ЗИМНАТА ПЛАНИНА МОЖЕ ДА БЪДЕ ОПАСНА И НЕ ПОЕМА НИКАКВА ОТГОВОРНОСТ ЗА ВЪЗМОЖНИ ВЪЗНИКНАЛИ НЕЩАСТИЯ В РЕЗУЛТАТ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ИНФОРМАЦИЯТА, ДАДЕНА В ТОЗИ САЙТ.


УВОД - ЗИМНАТА ПЛАНИНА И НИЕ

вр. Голям купен - Стара планина

    Планинските пътеводители, издавани у нас, разглеждат предимно туризма в летни условия. Описанията на маршрути, дадени в тях, се отнасят за безснежния период (юни-октомври). Затова мисля, че ще бъда в помощ на желаещите да посетят нашите големи планини с този опит за зимен пътеводител. Обръща се внимание на особеностите на зимния туризъм, лавинната опасност по зимно маркираните пътеки и др.
    И така, в този сайт се обхващат въпроси, свързани със зимния пешеходен туризъм предимно в Рила и Пирин; въпросите за ски-туризма и алпинизма са извън тематичния му обсег. От Стара планина включвам описание на алпийския траверс Добрила - Ботев.
    Всички описания на маршрути са направени задължително по лични впечатления. Но не за всичките споменът в детайли е еднакво ярък - поради това едни са описани по-подробно, а други - по-повърхностно, за да съм сигурен, че не съм допуснал неверни неща. Затова ще съм благодарен за всякакви уточнения и съвети! Ще се старая да допълвам празнотите в описанията и да добавям и нови маршрути.
   

   ● ● ●

Муратов връх - Пирин


    Какви са целите и задачите пред човека, позволил си да съветва другите относно такова отговорно и трудно начинание, каквото е походът в зимни условия в Рила и Пирин? Да се даде реална преценка за опасностите, които често дебнат човек в планината зиме, като се подчертае, че доброто познаване на релефа, особеностите на времето и на човешкия организъм са предпоставка за преодоляването им; да се подчертае значението на екипировката; да се даде конкретна и по възможност актуална информация за всеки маршрут - състояние на зимната маркировка и хижите, опасни за подхлъзване и падане на лавини места, времетраене на маршрута, опасност от изгубване. Добавена е информация за възможни аварийни изходи от почти всеки маршрут. 


    ● ● ●
   

заслон Кончето

    Какви са опасностите, типични за зимна Рила и Пирин? За това може да се съди и по статистическата таблица за спасителните акции на страницата на ПСС www.pss.bg.
    a) опасност от лавини - във www.pss.bg е дадена характеристика на условията за падане на лавини и категоризация на лавинната опасност. Трябва да се помни добре: и по някои от маршрутите със зимна маркировка съществуват участъци, в които при определени условия е възможно падане на лавина; списък с тези места са дадени в главата Лавини през зимната маркировка.

    Запознайте се предварително с маршрута или поне го преценете добре на място!
    б) обикновено много по-силна е опасността от подхлъзване по заледения сняг, отколкото от попадане под лавина. Често пъти трагедията се разиграва така: човек тръгва да подсича без котки заледения склон, който отначало е полегат, но постепенно наклонът става все по-голям; накрая задържането става невъзможно. Тогава той се опитва да се върне, но често установява, че завъртането на място на 180 градуса е още по-трудно. В такъв случай най-добре е да се предприеме(ако е възможно) изкачване нагоре по склона, тъй като така могат да се използват за захващане и ръцете. Обувките трябва да бъдат с подметки от здрава и неогъваща се гума (всички говорят зa Vibram), за да могат да се закантват добре. Меките обувки през зимата са абсолютно недопустими!

вр. Голям Близнак с Мусала и Малка Мусала, Рила

    Едно мое мнение е, че щеките помагат, но ледокопът може да те спаси - ако е достатъчно дълъг, той може да се използва и за подпиране, и за захващане.
    Носете винаги ледокоп (пикел) и котки ! И изкачването на един връх често е по-безопасно от подсичането му!
    в) измръзване - коментарът относно необходимостта от подходящо облекло е излишен. С доказана ефективност са облеклата с пропускаща влагата само в една посока мембрана (например Gore-Tex) - те предпазват от вятър и изпотяване, леки са и поради това, че остават сухи, не е необходимо носене на резервни дрехи (освен чорапи и шапки).
    г) преумора - обикновено настъпва в разнородни групи (понеже тръгналият сам по правило добре познава възможностите си). Често в групи с твърде различни възможности на участниците в похода се случва следният парадокс: нещастието застига най-опитния от всички. Сутрин той чака до късно останалите в хижата и необмислено ги повежда по път, който сам може безпроблемно да мине.

панорама от вр. Малка Тодорка

    Когато стане късно, поема да носи багаж на по-слабите и се претоварва и изнервя допълнително. Обикаля наляво-надясно, за да търси иначе добре познатия му път. През това време част от хората, които имат още сили, но не знаят пътя, продължават напред и кашата става пълна. По този начин са станали няколко големи нещастия в нашите планини.
    Не носете излишен багаж, а само необходимото!

    Разбира се, винаги е най-добре да не се разкъсват групите. Но понякога се оказва, че е по-изгодно да се отдели напред една по-силна група, която да трасира пътя и да направи пъртина до хижата в късия зимен ден, по която да дойде втората група (в която задължително да има поне един опитен и познаващ района човек).
    д) загуба на ориентация - често пъти е невъзможно да се различи снежният склон от падналата гъста мъгла, особено при насрещен заслепяващ вятър; човек не може да разбере в неразличимата белота пред погледа му следващата крачка върху снега ли е, или в пропастта. Много често това се случва на ръбове или снежни козирки.
     При такива условия задължително опипвайте пътя пред себе си с ледокоп или щеки!
    И най-накрая, нищо не извинява човек от задължението му да мисли!


   ● ● ●
    Важно е да се отбележи, че нашите планини все пак са с „човешки“ размери и дори при загубване или невъзможност да се достигне крайната цел поради буря излизането от тях е възможно за най-много два-три дена. При опит за изнасяне да се има предвид, че често по билата може снегът да е малко, но всъщност вятърът да го е навял в долините на труднопроходими преспи, дебели повече от два метра. Поради същата причина често пъти тесните била и ръбове са по-леснопроходими от широките и разлати чалове. Освен това, в повечето долини има къщички на водното и горското стопанство, които могат да се използват за аварийно пренощуване (на Рила те са разположено обикновено на височини около 1900 и 1400 м., на нивата на водопроводните системи).

Вихрен и Кутело


    Друга неприятност, предимно в долините с южно изложение, е образуването на ледена кора на повърхността на снега (и дори на няколко една над друга), която изисква много енергия за разчупването й при ходене. При такива условия са много полезни както ските, така и снегоходките.
    Aз лично предпочитам снегоходките пред ските, тъй като при силно скалист терен те по-удобно се прикачват към раницата, за да не създават проблеми и могат по-безжалостно да се използват по смесени скално-снежни терени.


   ● ● ●
    Трябва да се имат предвид и някои други факти за зимното ходене, които на пръв поглед може да се сторят някому куриозни:
    a) има маршрути, които и зиме, и лете се изминават за едно и също време и дори през зимата са по-лесни - обикновено на места, където теренът е каменист, с много дупки и човек с леките си летни обувки непрестанно внимава къде да стъпи; също и места с продължителни слизания, които определено се преодоляват по-леко при (хубав) сняг;
    б) при ясно (и особено лунно) време зимното нощно ходене (по леки маршрути) е по-лесно, отколкото лятното нощно ходене. Снегът, освен, че заравнява дупките и неприятните камъни, отразява светлината добре (на луната и фенерчето);
   

    в) при ходене през зимата в мъгла и през нощта едновременно (и това е възможно, но само на добре познат маршрут!) човек винаги е склонен да преувеличава изминатото разстояние и му се струва, че вече трябва да е пристигнал и дори се съмнява дали не е подминал целта си; това е така, защото взирането в едновременно тъмната и бяла мъгла е много уморително и несъзнателно се прибавя към общата умора от ходенето [всъщност, единствено при такива условия са ме болели очите на планина];
    г) нощно време, особено при мъгла на открито, водачът е този, който най-слабо вижда - той може да сбърка мержелеещата се на 100 м. хижа с камъка на пет крачки пред него; докато вървящите по-назад мащабират елементите на пейзажа с фигурата на водача (и другите по-напред) и са в състояние да го насочват (факт - няколко пъти начело на група при такива условия съм се водел единствено по указанията на по-задните, мислейки си, че държа права линия, но един поглед назад ми е достатъчен, за да видя колко змиевидно се движи групата). В такива случаи е добре водачът да поглежда отвреме - навреме назад, за да сравни чувството си за размер и разстояние, гледайки останалите хора.


   ● ● ●
    Най-добрата група за минаване на дълги маршрути е от 2 до 4 човека; по-многобройната, за съжаление, често не е достатъчно сплотена и еднородна.
    Задължително трябва да се носят ледокоп, котки, нож, компас, фенерче, резервна шапка и чорапи, запалка и вестници за подпалване на огън. За ползата от снегоходки или ски няма смисъл да се говори – всеки, който ги използва, знае за какво става въпрос...

 

   ● ● ●
    Благодаря на брат ми Борис, който настояваше да създам този сайт.

    Благодаря и на Ники Спиров, благодарение на когото и на неговата фирма  дълги години се хостваше сайтът.

 

© 1999-2024 Аспарух Марковски. Всички права запазени.

Не се разрешава копиране или възпроизвеждане на съдържанието на този сайт, или негови части. Информацията е за лично ползване.

    към началото