Aвтор: АСПАРУХ МАРКОВСКИ e-mail
|
Посвещавам на всички, които обичат планината и им пожелавам вълнуващи преживявания из нея! Сайтът се хоства в |
АВТОРЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА, ЧЕ ЗИМНАТА ПЛАНИНА МОЖЕ ДА БЪДЕ ОПАСНА И НЕ ПОЕМА НИКАКВА ОТГОВОРНОСТ ЗА ВЪЗМОЖНИ ВЪЗНИКНАЛИ НЕЩАСТИЯ В РЕЗУЛТАТ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ИНФОРМАЦИЯТА, ДАДЕНА В ТОЗИ САЙТ.
|
|
Планинските
пътеводители, издавани у нас, разглеждат предимно туризма в летни условия.
Описанията на маршрути, дадени в тях, се отнасят за безснежния период
(юни-октомври). Затова мисля, че ще бъда в помощ на желаещите да посетят нашите
големи планини с този опит за зимен пътеводител. Обръща се внимание на
особеностите на зимния туризъм, лавинната опасност по зимно маркираните пътеки
и др.
И така, в този сайт се обхващат въпроси, свързани със зимния
пешеходен туризъм предимно в Рила и Пирин; въпросите за ски-туризма
и алпинизма са извън тематичния му обсег. От Стара планина
включвам описание на алпийския траверс Добрила - Ботев.
Всички описания на маршрути са направени задължително по
лични впечатления. Но не за всичките споменът в детайли е еднакво ярък - поради
това едни са описани по-подробно, а други - по-повърхностно, за да съм сигурен,
че не съм допуснал неверни неща. Затова ще съм благодарен за всякакви уточнения
и съвети! Ще се старая да допълвам празнотите в описанията и да добавям и нови
маршрути.
● ● ●
|
|
Какви са целите и задачите пред човека, позволил си да
съветва другите относно такова отговорно и трудно начинание, каквото е походът
в зимни условия в Рила и Пирин? Да се даде реална преценка за опасностите,
които често дебнат човек в планината зиме, като се подчертае, че доброто
познаване на релефа,
особеностите на
времето и на човешкия организъм
са предпоставка за преодоляването им; да се подчертае значението на
екипировката; да се даде конкретна и по възможност актуална информация
за всеки маршрут - състояние на зимната маркировка и хижите, опасни за
подхлъзване и падане на лавини места, времетраене на маршрута, опасност от
изгубване. Добавена е информация за възможни
аварийни изходи от почти всеки маршрут.
● ● ●
|
|
Какви са опасностите, типични за зимна Рила и Пирин? За това може да се
съди и по статистическата таблица за спасителните акции на страницата на ПСС www.pss.bg.
a) опасност от лавини - във www.pss.bg
е дадена характеристика на условията за падане на лавини и категоризация на лавинната
опасност. Трябва да се помни добре: и по някои от маршрутите със зимна
маркировка съществуват участъци, в които при определени условия е възможно
падане на лавина; списък с тези места са дадени в главата Лавини през зимната маркировка.
Запознайте се предварително с маршрута или
поне го преценете добре на място!
б) обикновено много по-силна е опасността от
подхлъзване по заледения сняг, отколкото от попадане под лавина. Често пъти трагедията
се разиграва така: човек тръгва да подсича без котки заледения склон, който
отначало е полегат, но постепенно наклонът става все по-голям; накрая
задържането става невъзможно. Тогава той се опитва да се върне, но често
установява, че завъртането на място на 180 градуса е още по-трудно. В такъв
случай най-добре е да се предприеме(ако е възможно)
изкачване нагоре по склона, тъй като така могат да се използват за захващане и
ръцете. Обувките трябва да бъдат с подметки от здрава и неогъваща се гума (всички
говорят зa Vibram), за да
могат да се закантват добре. Меките обувки през
зимата са абсолютно недопустими!
|
|
Едно мое мнение
е, че щеките помагат, но ледокопът може да те спаси - ако е достатъчно дълъг,
той може да се използва и за подпиране, и за захващане.
Носете винаги ледокоп (пикел) и котки ! И
изкачването на един връх често е по-безопасно от подсичането му!
в) измръзване - коментарът относно необходимостта от
подходящо облекло е излишен. С доказана ефективност са облеклата с пропускаща влагата
само в една посока мембрана (например Gore-Tex) - те предпазват от вятър и изпотяване, леки са и
поради това, че остават сухи, не е необходимо носене на резервни дрехи (освен
чорапи и шапки).
г) преумора - обикновено настъпва в разнородни групи
(понеже тръгналият сам по правило добре познава възможностите си). Често в
групи с твърде различни възможности на участниците в похода се случва следният
парадокс: нещастието застига най-опитния от всички. Сутрин той чака до късно
останалите в хижата и необмислено ги повежда по път, който сам може
безпроблемно да мине.
|
|
Когато стане късно, поема да носи багаж на по-слабите и се претоварва и
изнервя допълнително. Обикаля наляво-надясно, за да търси иначе добре познатия
му път. През това време част от хората, които имат още сили, но не знаят пътя,
продължават напред и кашата става пълна. По този начин са станали няколко
големи нещастия в нашите планини.
Не носете
излишен багаж, а само необходимото!
Разбира се, винаги е най-добре да не се
разкъсват групите. Но понякога се оказва, че е по-изгодно да се отдели напред
една по-силна група, която да трасира пътя и да направи пъртина до хижата в
късия зимен ден, по която да дойде втората група (в която задължително да има
поне един опитен и познаващ района човек).
д) загуба на ориентация - често пъти е невъзможно да
се различи снежният склон от падналата гъста мъгла, особено при насрещен
заслепяващ вятър; човек не може да разбере в неразличимата белота пред погледа му
следващата крачка върху снега ли е, или в пропастта. Много често това се случва
на ръбове или снежни козирки.
При
такива условия задължително опипвайте пътя пред себе си с ледокоп или щеки!
И най-накрая, нищо не извинява
човек от задължението му да мисли!
● ● ●
Важно е да се отбележи, че нашите планини все пак са с
„човешки“ размери и дори при загубване или невъзможност да се достигне крайната
цел поради буря излизането от тях е възможно за най-много два-три дена. При
опит за изнасяне да се има предвид, че често по билата може снегът да е малко,
но всъщност вятърът да го е навял в долините на труднопроходими преспи, дебели
повече от два метра. Поради същата причина често пъти тесните била и ръбове са
по-леснопроходими от широките и разлати чалове. Освен това, в повечето долини
има къщички на водното и горското стопанство, които могат да се използват за
аварийно пренощуване (на Рила те са разположено обикновено на височини около
1900 и 1400 м., на нивата на водопроводните системи).
|
|
Друга неприятност, предимно в долините с южно изложение, е
образуването на ледена кора на повърхността на снега (и дори на няколко една
над друга), която изисква много енергия за разчупването й при ходене. При
такива условия са много полезни както ските, така и снегоходките.
Aз лично предпочитам снегоходките пред ските, тъй като при
силно скалист терен те по-удобно се прикачват към раницата, за да не създават
проблеми и могат по-безжалостно да се използват по смесени скално-снежни
терени.
● ● ●
Трябва да се имат предвид и някои други факти за зимното
ходене, които на пръв поглед може да се сторят някому куриозни:
a) има маршрути, които и зиме, и лете се изминават за
едно и също време и дори през зимата са по-лесни - обикновено на места, където
теренът е каменист, с много дупки и човек с леките си летни обувки непрестанно
внимава къде да стъпи; също и места с продължителни слизания, които определено
се преодоляват по-леко при (хубав) сняг;
б) при ясно (и особено лунно) време зимното нощно
ходене (по леки маршрути) е по-лесно, отколкото лятното нощно ходене. Снегът,
освен, че заравнява дупките и неприятните камъни, отразява светлината добре (на
луната и фенерчето);
|
|
в) при ходене през зимата в мъгла и
през нощта едновременно (и това е възможно, но само на добре познат
маршрут!) човек винаги е склонен да преувеличава изминатото разстояние и му се
струва, че вече трябва да е пристигнал и дори се съмнява дали не е подминал
целта си; това е така, защото взирането в едновременно тъмната и бяла мъгла
е много уморително и несъзнателно се прибавя към общата умора от ходенето
[всъщност, единствено при такива условия са ме болели очите на планина];
г) нощно време, особено при мъгла на открито, водачът
е този, който най-слабо вижда - той може да сбърка мержелеещата се на 100 м.
хижа с камъка на пет крачки пред него; докато вървящите по-назад мащабират
елементите на пейзажа с фигурата на водача (и другите по-напред) и са в
състояние да го насочват (факт - няколко пъти начело на група при такива
условия съм се водел единствено по указанията на по-задните, мислейки си, че
държа права линия, но един поглед назад ми е достатъчен, за да видя колко
змиевидно се движи групата). В такива случаи е добре водачът да поглежда
отвреме - навреме назад, за да сравни чувството си за размер и разстояние,
гледайки останалите хора.
● ● ●
Най-добрата група за минаване на дълги маршрути е от 2 до 4
човека; по-многобройната, за съжаление, често не е достатъчно сплотена и
еднородна.
Задължително трябва да се носят ледокоп, котки, нож, компас,
фенерче, резервна шапка и чорапи, запалка и вестници за подпалване на огън. За
ползата от снегоходки или ски няма смисъл да се говори – всеки, който ги
използва, знае за какво става въпрос...
● ● ●
Благодаря на брат ми Борис, който настояваше да създам този
сайт.
Благодаря и на Ники Спиров, благодарение на когото и на неговата фирма 
дълги години се хостваше сайтът.
© 1999-2024 Аспарух Марковски. Всички права
запазени.
Не се
разрешава копиране или възпроизвеждане на съдържанието на този сайт, или негови
части. Информацията е за лично ползване.
