Aвтор: АСПАРУХ МАРКОВСКИ e-mail
Посвещавам на всички, които обичат планината и им пожелавам вълнуващи преживявания из нея! |
АВТОРЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА, ЧЕ ЗИМНАТА ПЛАНИНА МОЖЕ ДА БЪДЕ ОПАСНА И НЕ ПОЕМА НИКАКВА ОТГОВОРНОСТ ЗА ВЪЗМОЖНИ ВЪЗНИКНАЛИ НЕЩАСТИЯ В РЕЗУЛТАТ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ИНФОРМАЦИЯТА, ДАДЕНА В ТОЗИ САЙТ.
Планинските
пътеводители, издавани у нас, разглеждат предимно туризма в летни условия.
Описанията на маршрути, дадени в тях, се отнасят за безснежния период
(юни-октомври). Затова мисля, че ще бъда в помощ на желаещите да посетят нашите
големи планини с този опит за зимен пътеводител. Обръща се внимание на
особеностите на зимния туризъм, лавинната опасност по зимно маркираните пътеки
и др.
И така, в този сайт се обхващат въпроси, свързани със зимния
пешеходен туризъм предимно в Рила и Пирин; въпросите за ски-туризма
и алпинизма са извън тематичния му обсег. От Стара планина
включвам описание на алпийския траверс Добрила - Ботев.
Всички описания на маршрути са направени задължително по
лични впечатления. Но не за всичките споменът в детайли е еднакво ярък - поради
това едни са описани по-подробно, а други - по-повърхностно, за да съм сигурен,
че не съм допуснал неверни неща. Затова ще съм благодарен за всякакви уточнения
и съвети! Ще се старая да допълвам празнотите в описанията и да добавям и нови
маршрути.
● ● ●
Какви са целите и задачите пред човека, позволил си да
съветва другите относно такова отговорно и трудно начинание, каквото е походът
в зимни условия в Рила и Пирин? Да се даде реална преценка за опасностите,
които често дебнат човек в планината зиме, като се подчертае, че доброто
познаване на релефа,
особеностите на
времето и на човешкия организъм
са предпоставка за преодоляването им; да се подчертае значението на
екипировката; да се даде конкретна и по възможност актуална информация
за всеки маршрут - състояние на зимната маркировка и хижите, опасни за
подхлъзване и падане на лавини места, времетраене на маршрута, опасност от
изгубване. Добавена е информация за възможни
аварийни изходи от почти всеки маршрут.
● ● ●
Какви са опасностите, типични за зимна Рила и Пирин? За това може да се
съди и по статистическата таблица за спасителните акции на страницата на ПСС www.pss.bg.
a) опасност от лавини - във www.pss.bg
е дадена характеристика на условията за падане на лавини и категоризация на лавинната
опасност. Трябва да се помни добре: и по някои от маршрутите със зимна
маркировка съществуват участъци, в които при определени условия е възможно
падане на лавина; списък с тези места са дадени в главата Лавини през зимната маркировка.
Запознайте се предварително с маршрута или
поне го преценете добре на място!
б) обикновено много по-силна е опасността от
подхлъзване по заледения сняг, отколкото от попадане под лавина. Често пъти трагедията
се разиграва така: човек тръгва да подсича без котки заледения склон, който
отначало е полегат, но постепенно наклонът става все по-голям; накрая
задържането става невъзможно. Тогава той се опитва да се върне, но често
установява, че завъртането на място на 180 градуса е още по-трудно. В такъв
случай най-добре е да се предприеме(ако е възможно)
изкачване нагоре по склона, тъй като така могат да се използват за захващане и
ръцете. Обувките трябва да бъдат с подметки от здрава и неогъваща се гума (всички
говорят зa Vibram), за да
могат да се закантват добре. Меките обувки през
зимата са абсолютно недопустими!
Едно мое мнение
е, че щеките помагат, но ледокопът може да те спаси - ако е достатъчно дълъг,
той може да се използва и за подпиране, и за захващане.
Носете винаги ледокоп (пикел) и котки ! И
изкачването на един връх често е по-безопасно от подсичането му!
в) измръзване - коментарът относно необходимостта от
подходящо облекло е излишен. С доказана ефективност са облеклата с пропускаща влагата
само в една посока мембрана (например Gore-Tex) - те предпазват от вятър и изпотяване, леки са и
поради това, че остават сухи, не е необходимо носене на резервни дрехи (освен
чорапи и шапки).
г) преумора - обикновено настъпва в разнородни групи
(понеже тръгналият сам по правило добре познава възможностите си). Често в
групи с твърде различни възможности на участниците в похода се случва следният
парадокс: нещастието застига най-опитния от всички. Сутрин той чака до късно
останалите в хижата и необмислено ги повежда по път, който сам може
безпроблемно да мине.
Когато стане късно, поема да носи багаж на по-слабите и се претоварва и
изнервя допълнително. Обикаля наляво-надясно, за да търси иначе добре познатия
му път. През това време част от хората, които имат още сили, но не знаят пътя,
продължават напред и кашата става пълна. По този начин са станали няколко
големи нещастия в нашите планини.
Не носете
излишен багаж, а само необходимото!
Разбира се, винаги е най-добре да не се
разкъсват групите. Но понякога се оказва, че е по-изгодно да се отдели напред
една по-силна група, която да трасира пътя и да направи пъртина до хижата в
късия зимен ден, по която да дойде втората група (в която задължително да има
поне един опитен и познаващ района човек).
д) загуба на ориентация - често пъти е невъзможно да
се различи снежният склон от падналата гъста мъгла, особено при насрещен
заслепяващ вятър; човек не може да разбере в неразличимата белота пред погледа му
следващата крачка върху снега ли е, или в пропастта. Много често това се случва
на ръбове или снежни козирки.
При
такива условия задължително опипвайте пътя пред себе си с ледокоп или щеки!
И най-накрая, нищо не извинява
човек от задължението му да мисли!
● ● ●
Важно е да се отбележи, че нашите планини все пак са с
„човешки“ размери и дори при загубване или невъзможност да се достигне крайната
цел поради буря излизането от тях е възможно за най-много два-три дена. При
опит за изнасяне да се има предвид, че често по билата може снегът да е малко,
но всъщност вятърът да го е навял в долините на труднопроходими преспи, дебели
повече от два метра. Поради същата причина често пъти тесните била и ръбове са
по-леснопроходими от широките и разлати чалове. Освен това, в повечето долини
има къщички на водното и горското стопанство, които могат да се използват за
аварийно пренощуване (на Рила те са разположено обикновено на височини около
1900 и 1400 м., на нивата на водопроводните системи).
Друга неприятност, предимно в долините с южно изложение, е
образуването на ледена кора на повърхността на снега (и дори на няколко една
над друга), която изисква много енергия за разчупването й при ходене. При
такива условия са много полезни както ските, така и снегоходките.
Aз лично предпочитам снегоходките пред ските, тъй като при
силно скалист терен те по-удобно се прикачват към раницата, за да не създават
проблеми и могат по-безжалостно да се използват по смесени скално-снежни
терени.
● ● ●
Трябва да се имат предвид и някои други факти за зимното
ходене, които на пръв поглед може да се сторят някому куриозни:
a) има маршрути, които и зиме, и лете се изминават за
едно и също време и дори през зимата са по-лесни - обикновено на места, където
теренът е каменист, с много дупки и човек с леките си летни обувки непрестанно
внимава къде да стъпи; също и места с продължителни слизания, които определено
се преодоляват по-леко при (хубав) сняг;
б) при ясно (и особено лунно) време зимното нощно
ходене (по леки маршрути) е по-лесно, отколкото лятното нощно ходене. Снегът,
освен, че заравнява дупките и неприятните камъни, отразява светлината добре (на
луната и фенерчето);
в) при ходене през зимата в мъгла и
през нощта едновременно (и това е възможно, но само на добре познат
маршрут!) човек винаги е склонен да преувеличава изминатото разстояние и му се
струва, че вече трябва да е пристигнал и дори се съмнява дали не е подминал
целта си; това е така, защото взирането в едновременно тъмната и бяла мъгла
е много уморително и несъзнателно се прибавя към общата умора от ходенето
[всъщност, единствено при такива условия са ме болели очите на планина];
г) нощно време, особено при мъгла на открито, водачът
е този, който най-слабо вижда - той може да сбърка мержелеещата се на 100 м.
хижа с камъка на пет крачки пред него; докато вървящите по-назад мащабират
елементите на пейзажа с фигурата на водача (и другите по-напред) и са в
състояние да го насочват (факт - няколко пъти начело на група при такива
условия съм се водел единствено по указанията на по-задните, мислейки си, че
държа права линия, но един поглед назад ми е достатъчен, за да видя колко
змиевидно се движи групата). В такива случаи е добре водачът да поглежда
отвреме - навреме назад, за да сравни чувството си за размер и разстояние,
гледайки останалите хора.
● ● ●
Най-добрата група за минаване на дълги маршрути е от 2 до 4
човека; по-многобройната, за съжаление, често не е достатъчно сплотена и
еднородна.
Задължително трябва да се носят ледокоп, котки, нож, компас,
фенерче, резервна шапка и чорапи, запалка и вестници за подпалване на огън. За
ползата от снегоходки или ски няма смисъл да се говори – всеки, който ги
използва, знае за какво става въпрос...
● ● ●
Благодаря на брат ми Борис, който настояваше да създам този
сайт.
Благодаря и на Ники Спиров, благодарение на когото и на неговата фирма дълги години се хостваше сайтът.
© 1999-2024 Аспарух Марковски. Всички права
запазени.
Не се
разрешава копиране или възпроизвеждане на съдържанието на този сайт, или негови
части. Информацията е за лично ползване.