Х. Синаница е разположена на 2200 м. н. в. под вр. Синаница, на циркусния праг на едноименното езеро. През зимата хижар няма. Дървата са складирани в стаичка непосредствено до входа на хижата. Вода и ток няма. Вода, евентуално, може да се търси чрез разкопаване на леда на езерото, но по-добре е да си носим.
    Пазете я! Още след откриването си тя беше опустошена от вандали и трябваше да се възстановява част от имуществото!


3.1. х. Вихрен - х. Синаница

    Продължителност - 5 ч. 30 мин.
    Трудност - 2
    Лавинна опасност - да
    Маршрут без зимна маркировка
    Последно обновяване: 6.3.2003

    От х. Вихрен тръгваме на юг и още в първите метри се качваме стръмно до Пукнатия камък. Оттам продължаваме по почти равно място в подножието на

Лавиноопасното качване до Бъндеришката порта; в червено - лавини

Хвойнати връх, от което след малко вляво (на изток), пресичайки реката, се отделя пътят за з. Тевно езеро, описан в маршрут 4.1. А ние продължаваме да вървим отдясно на реката. Скоро (30 мин.) се налага да се отдалечим от нея, за да се качим по стръмно стъпало между редкия клек . Преминаваме с много стъпалца, редуващи се с кратки заравнения, покрай Хвойнатото езеро. За ориентир ни служи виждащата се нагоре пред нас Бъндеришка порта (всъщност, през почти цялото време се вижда не самата порта, а ръбът на циркусчето малко преди нея). Минаваме под скала отдясно (от склона на Муратов връх) и стръмно се качваме нагоре, към (както ни се струва) портата. Стигаме горе - и - хоп! - изненада - то не било портата, просто сме на дъното на гореспоменатото циркусче. Оттам нагоре съвсем за кратко се качваме по стръмния лавиноопасен склон до Бъндеришката порта (2 ч. 30 мин.).
авариен изходПри влошаване на времето до портата трябва да се върнем назад, като в североизточна посока слизаме по най-ниските форми на терена; коритото на реката ще ни отведе обратно до х. Вихрен.
    От другата страна на портата, през полегатия циркус Голямо Спано поле на юг-югоизток, започват да слизат коловете за х. Сандански (маршрут 4.2.). А ние в западна посока започваме по хоризонтал да подсичаме нестръмния склон на Муратов връх от юг (при желание не е трудно да минем и през самия връх - нито е стръмно, нито е тясно, а гледката е много хубава; горе (2669 м.) има няколко дървени кола и се вижда слизащият на север ръб, водещ към Хвойнати връх и вр. Вихрен, по който може да се мине, но с малко катерене).
    Щом минем покрай Муратов връх, отново излизаме на билото (вече Синанишкото). Намираме се преди вр. Георгийца (2598 м.), първенец на това странично било. Започваме да се качваме към него през няколко полегати склонови стъпала; надясно (над Георгийския циркус) се образуват козирки, но билото не е тясно, така, че няма опасност.
    Неусетно (3 ч. 50 мин.) излизаме на самия вр. Георгийца. Той е тесен и относително стръмен, но горе има достатъчно широка площадка. От нея в югозападна посока започваме сравнително стръмно да слизаме към премката преди следващия безименен връх, който загражда от североизток Синанишкия циркус. Долу, на самата премка, има няколко големи скали, препречващи тесния ръб. Те, обаче, лесно се заобикалят отляво, тъй като там склонът не е много стръмен, а и само на 10-20 метра по надолу чувствително се заравнява.
    Веднага след премката започваме стръмно да се катерим по следващия безименен връх. С почти непроменящ се наклон излизаме на връхната му точка. Оттам в южна посока слизаме по широкия ръб, маркиран от няколко затрупващи се пирамидки, до Синанишката премка - след нея е масивът на Момин връх и вр. Синаница. На самата премка, между няколко типични заоблени скали, има кол с табела: надясно (на северозапад) е х. Синаница, а наляво (на изток) се слиза към х. Сандански (маршрут 4.2.).
авариен изходПри критично влошаване на времето от Бъндеришката порта дотук и ако мислим, че има опасност да не намерим х. Синаница, можем да слезем от билото на изток, докато достигнем коритото на Спанополска река, покрай която вървят и коловете за х. Сандански по маршрут 4.2. Реката ще ни доведе до х. Сандански; има стръмни участъци и малки водопади.
    Ние завиваме на северозапад към Синанишкия циркус и с отначало по-голям наклон слизаме в най-горната му малка чаша. Прекосяваме я и отново започваме да слизаме, но вече движейки се вдясно (северно) от най-ниската част на циркуса, в подножието на безименния току-що преминат връх. Продължаваме в същата посока и скоро стигаме на поляната северно от езерото, до хижата.
авариен изходПри невъзможност да намерим хижата в лошо време можем да продължим в западна посока, за да излезем от Синанишкия циркус и да слезем до черния път ниско долу в гората, слизащ към с. Кресна. Непосредствено под циркусния праг до хижата има големи наклони с опасност за подхлъзване. Долу в долината, където се сливаме с черния път, има изоставена разнебитена, но с покрив, постройка.
    ...
    От Безименния връх при хубаво време можем и да не минаваме през Синанишката премка, а да завием на запад и да продължим по стесняващия се ръб надолу; от това място на 31.12.1999 се подхлъзна и загина трагично Ташко Вълчев; скоро стигаме над стръмен склон, по който завиваме наляво и пристигаме в хижата. От върха можем също така да подсечем от юг гореспоменатия ръб по слизаща тераска в началото и постепенно да стигнем до дъното на циркуса.
    При желание и физическа възможност от Синанишката премка можем да заобиколим през Момин връх и вр. Синаница. Обаче има няколко доста тесни и стръмни места, а между тези два върха се преминава и през типична цепка; слизането от вр. Синаница до езерото е също доста стръмно, по скален, изпъстрен тук-там с удобни за хващане клекчета склон.

 към началото