Х. Вихрен e е разположена на 1960 м. н. в. в долината на р. Бъндерица, под обширния Бъндеришки циркус, в подножието на вр. Вихрен. Електрифицирана централно, водоснабдена, с хижар целогодишно; поради разположението си много посещавана. Пътят до нея от х. Бъндерица преминава под силно лавиноопасни склонове - често могат да се видят дървета с корените нагоре...
Пътят от х. Вихрен за х. Синаница е описан в маршрут 3.1.

---

4.1. х. Вихрен - з. Тевно езеро

Продължителност - 9 ч.
Трудност - 2
Лавинна опасност - да
Маршрут без зимна маркировка до Винарската порта
    Последно обновяване: 25.1.2005

    От хижата тръгваме на юг и веднага се качваме стръмно до Пукнатия камък. След него продължаваме по заравнение в подножието на Хвойнати връх. Пътеката за х. Синаница (маршрут 3.1.) и х. Сандански (маршрут 4.2.) продължава направо, а ние завиваме наляво и пресичаме реката. Къде? Ами, където и лятната пътека; долу до реката има кол с табела, за която не е съвсем сигурно дали ще се вижда добре в снега; във всеки случай пресичаме там, където отсрещният склон на Тодорин връх започва да завива на изток.

гледка от Типците на северозапад

    Вървим за малко от другата страна на реката. Дъното на циркуса продължава на юг, но ние завиваме наляво и скоро започваме да се изкачваме над него, в подножието на Тодорин връх, преминавайки отделни стъпала и обрасли с клек клончета. Под нас (вдясно) остава Рибното езеро (1 ч.); още малко качване и се озоваваме на ръба на обширна тераса, в която е Дългото езеро, до ръждясал метален кол с табела.
    Следва кратко слизане към Дългото езеро. Ако ледът е вече достатъчно здрав, най-добре е да минем направо през него (за да не заобикаляме под лавиноопасния склон на вр. Бъндеришки чукар, заграждащ езерото от юг).
    След като пресечем езерото, излизаме в източното подножието на склона между вр. Бъндеришки чукар и вр. Възела, под малка долчинка. Макар и лавиноопасна, тя е най-добрият вариант за качване нагоре в сравнение с останалите стръмни склонове. На това място да се минава само при стабилен сняг!
    Качваме се по долчинката в почти южна посока и скоро излизаме от нея на силно начупен склон. По него завиваме наляво (на югоизток) и пресичаме малка тераса с езерца под снега; оттам последно стръмно качване право нагоре ни извежда на малко връхче на главното пиринско било, обраснало с дребен клек.
При загубване от хижата дотук слизаме обратно, общо взето на северозапад, по най-ниските форми на терена; долината ще ни изведе на х. Вихрен.
    От връхчето завиваме наляво (на североизток) и скоро (3 ч.) едва слизаме на Башлийската порта, на която излиза лятната пътека; на портата има железен стълб.

гледка от Типците на изток

Оттам, постепенно завивайки на югоизток, подсичаме полегатия склон на вр. Възела (2620 м.) (а можем и да минем през него; на вр. Възела се съединяваме с маршрут 6.4., идващ от Тодорин връх). В същата посока преминаваме няколко слабо изразени връхчета, след които и през малко по-големия вр. Голям Типиц (2645 м.) (4 ч.). Веднага след него слизаме до късо стеснение на билото със стръмни странични склонове; отгоре има няколко немного големи скалички; на това място не винаги се образува козирка, но често вятърът, играейки си със снега, доизгражда ръбчето, правейки го по-тясно. Минаваме внимателно на това място, опасно за подхлъзване.
    След ръбчето стръмно се качваме по скалистия, тесен склон, който ни извежда на вр. Голямата страна (2644 м.) (4 ч. 50 мин.). На върха завиваме надясно под почти прав ъгъл (на юг) и слизаме в недълбоката премка преди следващия връх - Превалски чукар (2604 м.), който се изкачва съвсем бързо по широкия си склон.
От вр. Възела до вр. Превалски чукар можем да предприемем аварийно слизане към х. Сандански. Теренът е гол, ориентири при лошо време няма, затова трябва да се стремим да слизаме на югозапад, до долината на Башлийска р., която ще ни изведе долу.
    От Превалски чукар нататък слизаме по ръба в югоизточна посока. Ръбът е сравнително широк, осеян с начупени камъни и пирамидки, подаващи се тук - там изпод снега. Слизането е по-дълбоко (макар и не стръмно) от това между предишните няколко върха и ни извежда на Винарската порта; тя е важен разклон (има и кол с табели) - надясно (на запад) покрай изоставената телеграфна линия се отива за х. Сандански.

гледка от склона на Мозговишки чукар

    На Винарската порта се сливаме с идващата от Демянишката долина (от север) зимно маркирана пътека (с колове) от х. Демяница, описана в маршрут 6.2. Оттук до Тевното езеро следваме тази стълбова маркировка.
    От Винарската порта продължаваме по билото в почти южна посока; преминаваме малко междинно връхче и леко започваме да се качваме между клека, лъкатушейки, за да избегнем неговите гнезда, като се опитваме да следим просеката на лятната пътека.
Най-добрият вариант за аварийно слизане от Винарската порта е към х. Демяница, понеже има зимна маркировка. Поемаме право на изток, където коловете ни извеждат до долината на р. Валявица, по чието корито, по маршрут 6.2. на север, следейки зимната маркировка, достигаме до х. Демяница.
    Излизаме (6 ч. 20 мин.) на заравнение в северното подножие на вр. Мозговишки чукар. Оттук лятната пътека започва да подсича склона му в източна посока, но ние, следейки коловете, в южна посока по относително стръмния склон се качваме на връхната му точка (всъщност, истинската връхна точка на вр. Мозговишки чукар е доста по-встрани - на запад, по Мозговишкия рид).

подсичане на Мозговишки чукар

Горе, на самото било, има два кола. Ние достигаме първо по-западния и завиваме наляво (на изток), за да стигнем скоро до другия, който е над самата Мозговишка порта. По стръмния склон скоро слизаме в източна посока до самата Мозговишка порта - това е ключово място в маршрута.
И оттук най-добрият авариен (но лавиноопасен) вариант е описаният в предишната бележка на север, по долината на р. Валявица, по маршрут 6.2.
    От Мозговишката порта има два маркирани зимни варианта:

а) тръгваме надолу (на юг) по долчинката, маркирана с колове, която слиза далеч долу в обширния циркус под вр. Каменица; долу стигаме на разклон - направо продължават коловете за х. Каменица, прескачащи отсрещния Кози рид (маршрут 6.3.), а ние завиваме наляво (на изток-североизток) и веднага започваме да се катерим по склона, водещ до циркуса Белемето, в който е разположен заслонът Тевното езеро. Горе внезапно излизаме на ръба на циркуса и нататък коловете в североизточна посока през заравнения терен доближават самото езеро, на чийто южен бряг е заслонът. Недостатък на този вариант е, че има липсващи колове.
От участъка между Мозговишката порта и циркуса на Тевното езеро можем да слезем аварийно на запад, по долината на р. Мозговица, която ще ни отведе до х. Сандански (с много газене).

Мозговишка порта

    б) можем веднага в източна посока да изкатерим склона на вр. Валявишки чукар; в самото начало е доста стръмно и опасно, качваме се между няколко задържащи снега скалички. От лятото на 2004 г. тук е прокарана нова колова маркировка, а по най-стръмния участък е опъната верига (която още не съм пробвал в зимни условия). Горе билото се заравнява и разширява, а коловете се съединяват с тези от вариант а) и отвеждат до заслона..
    При стабилен сняг обикновено се предпочита вариантът, който почти следи лятната пътека под Валявишки чукар. Това доста съкращава пътя, но снегът трябва да е наистина много стабилен! Подсичайки южния склон на вр. Валявишки чукар по лятната пътека, на 8. декември 2002 туристическа група бе застигната от лавина, като водачът й загина! Ако все пак решим да минем оттам, от Мозговишката порта слизаме отначало на юг, но почти веднага завиваме наляво и започваме да подсичаме южния склон на вр. Валявишки чукар (който е лавиноопасен). Преминаваме няколко малки тераски и се качваме в същата посока до ръба на циркуса на Тевното езеро, където се съединяваме с коловете.
При лошо време намирането на заслона може да е доста трудно! Червеният му иначе покрив се затрупва от снега и може да се наложи да го търсим в мъглата!

---

4.2. х. Вихрен/х. Синаница - х. Сандански

Продължителност - 8 ч. 30 мин.
Трудност - 2
Лавинна опасност - да
Маршрут без зимна маркировка през повечето време
    Последно обновяване: 19.9.2000

    От х. Вихрен до Бъндеришката порта (2 ч. 30 мин.) пътят е описан в маршрут 3.1.
    Коловете по този маршрут започват чак от Бъндеришката порта; това е, защото цялото качване дотук е лавиноопасно.
    От портата започваме да слизаме на югозапад с лек наклон по обширното дъно на циркуса Голямо Спано поле. Коловете следят коритото на Спанополска река, движейки се по левия й бряг.
    След известно време (4 ч.) стигаме до заравнено място под Синанишката порта, която в този момент се намира точно на запад от нас. [До тук може да се дойде от х. Синаница, като пътят от х. Синаница до Синанишката порта  е описан в маршрут 3.1., а оттам се слиза право в източна посока - отначало по-стръмно по долчинка, след което се минава по полегато ридче отдясно (спускащо се от масива на Момин връх и вр. Синаница) и постепенно стигаме до коловете от х. Вихрен.]
    Коловете отначало слизат едва-едва по левия бряг на реката, а след това минаваме покрай разклон наляво за х. Каменица и с увеличаващ се наклон започваме да се спускаме по вододелния рид Душевадника (5 ч. 30 мин.). Появяват се първите единични дървета с маркировка, достатъчна за хубаво време. Отсреща се вижда пътят на огромната лавина, падаща в м. Солището. Наклонът се увеличава още и с много завои слизаме, движейки се по самото било на рида. Постепенно навлизаме в истинска гора, пътеката отново слиза до Спанополска река (леко надясно) и покрай няколко изоставени къщички излизаме на черен път (7 ч.). Пътят още малко слиза по реката, след което разочароващо започва да се качва по рида Старите гробища, ограждащ я отляво, за да го прехвърли; има няколко незначителни, разклонения; лентовата маркировка не е много добра.
При загубване от Бъндеришката порта дотук може да следваме коритото на Спанополска река; отначало то е полегато, но надолу, в гористата част, има стръмнини и водопадчета.
    Пътят прехвърля рида и слиза от другата му страна в долината на р. Мозговица, където с много завои излиза във вилната зона Попина лъка около х. Сандански. Още малко надолу и сме в самата хижа.
    Х. Сандански е електрифицирана и водоснабдена, има хижар целогодишно. Асфалтов път я свързва с гр. Сандански.

към началото