З.
Тевно езеро е разположен на 2515 м. н. в. на брега на едноименното езеро, в
терасовидния циркус Белемето. Вода и ток през зимата няма (за вода може да се
копае в леда на езерото, който, обаче, е доста дебел и като се поизпотим, ще изразходваме
повече, отколкото ще си налеем!). Хижар през зимата няма.
Дървата са доста малко и често на Нова година веселата компания успява да им
види сметката.
Всички подстъпи към Тевното езеро
са в някаква степен лавиноопасни! Освен това, в района пада много
сняг и червеният покрив напълно побелява, така, че при лошо време намирането на
заслона може да е доста трудно и да се наложи търсене чрез верига от хора.
Районът на Тевното езеро отговаря на района на х. Рибни
езера в Рила - при тях се събират от всички посоки идващи отдолу долини, които
често донасят облаците и лошото време. За щастие в Тевното езеро има условия да
се изчака поправяне на времето, но все пак е по-добре, преди да тръгнем натам,
да щракнем на meteo.dir.bg и да проверим
метеорологичната прогноза.
Пътят от х. Вихрен до з.
Тевно езеро е описан в маршрут 4.1.
6.1. з. Тевно езеро - х. Пирин
|
|
|
З. Тевно езеро |
Продължителност
- 7 ч.
Трудност - 2
Лавинна
опасност - да
Маршрут без зимна маркировка
Последно обновяване:
19.9.2000
Ключов момент е намирането на Кралевдворската дясна
порта, разделяща вр. Кралев двор и вр. Малка Каменица, през която започва
слизането към х. Пирин. Кралевдворската дясна порта се познава по железния кол
на най-ниската й точка.
По принцип, при ясно време проблеми няма: от заслона
тръгваме на изток, а след това, подсичайки лавиноопасния
склон на вр. Кралев двор, се качваме по диагонал до портата. Но преди това
подсичане се минава през малка долчинка, слизаща на юг, която повечето хора
дори не са забелязали при хубаво време! А в гъста мъгла тя е напълно достатъчна
да ни обърка и при такива условия обикновено човек се озовава на лявата
Кралевдворска порта, която води към Самодивските езера през много лавиноопасни
места.
|
|
|
Снимка от вр. Момин двор |
За разлика от дясната, на лявата Кралевдворска порта има не железен кол, а огромна
пирамида от светли камъни. Ако сме се озовали там, най-добре е да завием
надясно (на юг) и да пресечем стръмния и ръбест, но не и труден вр. Кралев двор
(2688 м.), докато стигнем кола от другата му страна.
През Самодивските
езера можем все пак, при голямо объркване, да слезем продължително до с. Кремен
(някои хора имат какво да разкажат...)
От дясната Кралевдворска порта (1
ч.) тръгваме надолу по стръмна (особено в началото) лавиноопасна странична долинка, слизаща до
долината на р. Железница; в горния й край понякога има зачатък на козирка и там
трябва да се внимава. За да се избегне лавинната опасност, може при нужда да се
спускаме не по дъното на долинката, а покрай левия й склон, плътно до скалите
(някои от които се подават и създават сигурност).
В средата на долинката има малко заравнение, обградено от
скалисти склонове. След като преминем и него, следва второ стръмно спускане и излизаме
в горния край на Железнишката долина, над Митровото езеро.
Железнишката долина е с южно изложение и поради това често
върху снега се образува ледена кора, забавяща движението. Склоновете й (особено
левия - откъм Дебели рид) са лавиноопасни;
освен това, река Железница, течаща през долината, е образувала тесен пролом, в
който трябва да внимаваме да не паднем; същото се отнася и до многобройните й
притоци отдясно, които пресичаме - снегът до последния момент замаскира
дълбоките проломчета, по които те текат и, особено при бързо спускане със ски
(или през нощта), трябва да внимаваме.
Преодоляваме кратък, почти равен участък, завиваме на юг
покрай няколко скалички и сравнително стръмно се спускаме покрай брега на
Митровото езеро. Високо над нас се вижда острата, разцепена по средата
конусовидна скала на вр. Малка Каменица.
Заобикаляме Митровото езеро отляво (от изток) и долината
става по-полегата. Надолу сме все по десния й бряг, като отвреме-навреме
пресичаме споменатите малки рекички. Постепенно се преодоляват няколко немного
стръмни прага, след което се появяват първите дървета.
Теренът става почти равен и ние навлизаме в продълговата
поляна между дърветата; под снега има големи разхвърляни камъни, които могат да
затруднят движението ни.
Постепенно преминаваме покрай останките от кошари в м.
Комитското (6 ч.) и стигаме до разклон:
наляво, през реката, се завива за х. Попови ливади (по тоя път през зимата
надали е много приятно, дори със ски), а ние сме направо, към маркировъчен кол,
покрай който навлизаме в буковата гора. Между първите дървета на гората
пътеката не личи особено, понеже се натрупва доста сняг, затова трябва да
помним, че отначало сме почти по хоризонтал; много скоро по дърветата се
появяват първите знаци и пътеката, вече отново очертала се, започва да слиза
(високо над брега на реката) и скоро ни извежда до хижа Пирин.
Ако загубим пътеката в гората след м. Комитското, няма
страшно, защото, дори да слезем надолу към реката, тя ще ни отведе до самата
хижа в посока нагоре (макар и малко по-трудно).
...
Х. Пирин е разположена в м. Трите реки, на 1640 м. н. в.
Обикновено през зимата има хижар; ток се добива от собствената ВЕЦ, а дърва има
много.
6.2. х. Демяница - з. Тевно езеро
Продължителност
- 7 ч.
Трудност - 2
Лавинна
опасност - висока
Маршрут със зимна маркировка
Последно обновяване:
26.3.2010
Този маршрут бе маркиран наново със зимна стълбова
маркировка през лятото на 2002 година.
От хижата пресичаме реката, идваща от Василашките езера и
тръгваме нагоре по долината, като до края на гората следваме лятната пътека,
която е маркирана и личи добре.
Гората скоро (30 мин.)
свършва и оттук нататък следваме появилата се зимна стълбова маркировка.
Отначало коловете вървят успоредно на лятната пътека по десния (в посока на качването)
бряг на р. Валявица; дори и на това място има лавинна опасност от разклоненията
на вр. Голямата страна; особено напролет личат следи от малки лавинки нагоре по
склона.
|
|
|
вр.
Дженгал |
Но скоро (1 ч. 20 мин.) коловете пресичат коритото на реката и за кратко минават от другата й страна, под характерен връх - разклонение на вр. Газей (Войводски връх), извисяващ се над левия (източен) бряг на реката. Това се прави, за да се избегне подсичането на изключително лавиноопасния склон на вр. Голямата страна; лавините, падащи от него, понякога прескачат реката и се качват на другия й бряг; личат съборените от тях стълбове на някогашната телеграфна линия, минавала през Винарската порта. (Всъщност, това пресичане на реката от коловете може да остане незабелязано, тъй като те са доста нарядко и някои липсват. В действителност, при липса на силна лавинна опасност, се върви и по трасето на лятната пътека). Големите лавини, падащи от вр. Голямата страна и пресичащи лятната пътека, са две и падат от характерни гладки наклонени склонове над реката; коловете частично избягват и двете, като лавинната опасност от склона на Газей е значително по-малка. Скоро коловете отново минават от дясната страна на реката и се качват високо, под самия склон на Голямата страна.
|
|
|
Северният ръб на вр. Валявишки чукар (долу) (снимка: Иво Стоилков) |
Постепенно (3 ч.) склонът отляво се разтваря, за да открие циркуса на Валявишките езера с изключително красивия вр. Дженгал (Самодивски вр.) на заден план. Оттам (при голяма лавинна опасност) се достига до х. Безбог през Поповото езеро или вр. Полежан.
|
|
|
Северният ръб на вр. Валявишки чукар (горе) (снимка: Иво Стоилков) |
Следва качване на доста стръмно стъпало на ледниковата
Валявишка долина. Коловете следват по-полегатия ляв край на стъпалото, правейки
лека дъга по-близо до склона на вр. Валявишки чукар (отляво), отколкото до
намиращия се след вр. Голямата страна вр. Превалски чукар (при стабилен сняг
може да се мине и по-напряко, нагоре по стъпалото). Коловете преминават покрай
няколко малки клекови китки и излизат на прага на по-голямото от Превалските
езера, разположено на заравнение, над което доминира вр. Валявишки чукар. Да се
внимава да не се попадне върху езерото при ранна есен или късна пролет - има
опасност от пропадане, понеже коловете са близо до самия му бряг!
При изгубване от
хижата дотук просто слизаме по най-ниските форми на терена на север и коритото
на реката ще ни отведе до х. Демяница.
|
|
|
Гледка
от билото между вр. Валявишки чукар и вр. Момин двор |
Веднага след езерото коловете
отново напускат лятната пътека и правят завой под прав ъгъл надясно (на запад),
за да се качат на главното пиринско било. Коловете следват малко странично
ребро и за кратко дори завиват почти наобратно
(на северозапад), за да излязат след малко (4 ч.)
на Винарската порта, от която пътят до Тевното езеро е описан в маршрут 4.1. Много е ценна новоизградената колова
маркировка Превалски езера – Винарска порта – Мозговишки чукар – Мозговишка
порта – Валявишки чукар – з. Тевно езеро (описана също в маршрут 4.1. ).
При стабилен сняг от Превалското езеро до Мозговишката порта може
да се следва и лятната пътека, като се помни, че до портата всички склонове са лавиноопасни! Това трябва да се има
предвид и при преминаване по трасето на лятната пътека от другата страна на
Мозговишката порта, където, подсичайки южния склон на вр. Валявишки чукар, на 8
декември 2002 туристическа група бе застигната от лавина, като водачът й
загина!
Особено при повишена лавинна опасност може да се следва и друг вариант, който дължа на Иво Стоилков: още от разклона на лятната пътека за Дженгалска порта се отклоняваме наляво, покрай Валявишките езера, и се качваме на вр. Валявишки чукар по сравнително стръмния му, но по-лавинобезопасен северен ръб. Представа за този ръб (гледан отгоре) може да се получи от двете снимки с автор Иво Стоилков.
...
На х. Демяница през зимата на 2005 г. има хижар; дърва също
има, а вода в реката – колкото искаш.
6.3. х. Беговица - з. Тевно езеро
Продължителност
- 7 ч.
Трудност - 2
Лавинна
опасност - да
Маршрут със зимна маркировка
Последно обновяване:
15.5.2003
Този маршрут бе маркиран
наново със зимна стълбова маркировка през лятото на 2002 година.
Напускаме хижата и започваме да се изкачваме с малък наклон
отдясно на коритото на Козя река; гората е доста гъста и, макар че има колове и
в нея, не е трудно да загубим пътеката. Но и да я загубим, не е фатално -
достатъчно е да се придържаме към коритото на реката.
Скоро гората свършва и се открива коритовидната и
стъпаловидна ледникова долина с лавиноопасни
склонове. Тук, точно под края на стръмния склон на м. Солището, където пада
голяма лавина, коловете пресичат коритото на реката и излизат на левия й бряг
(в посока на изкачването). Оттук чак догоре - до
Козия превал - коловете (а и лятната пътека) следват само левия бряг на реката,
подсичайки Козия рид, понеже дъното на долината под него е значително
по-безопасно от подсичането на лавиноопасните склонове на вр. Банова вапа и вр.
Зъбът!
Постепенно (3 ч.)
долината се стеснява, притисната отдясно от страничен рид на вр. Куклите (а и
левият склон се приближава). Коловете набират височина, преодолявайки три
характерни стъпала, следвани от заравнения. След още един час (4 ч.) коловете преодоляват странично ребро,
спускащо се от Козия рид (отляво - от юг) и след кратко слизане се озоваваме в
дъното на много красив циркус: отдясно над нас е конусът на вр. Зъбът,
по-нататък е разцепеният двоен вр. Яловарника, отпред е назъбеният рид (с
междинно връхче), свързващ Яловарника с намиращия се наляво вр. Каменица, а
отляво е по-спокойният склон на Козия рид.
Тук коловете завиват наляво (на северозапад) и не особено
стръмно започват да се катерят по Козия рид, за да ни изведат на билото му - на
Козия превал; преди самия превал се преодолява стръмно стъпалце, по което
коловете правят няколко леки завоя.
При загубване от
хижата до Козия превал се стремим да се върнем обратно в долината, която ще ни
отведе до х. Беговица.
От другата страна на Козия превал веднага започваме да
слизаме дълбоко в долината на р. Мозговица (а не да подсичаме, както през лятото,
склона на вр. Каменишка кукла!) Оттук чак до Тевното
езеро има лавинна опасност, ако не се движим стриктно по коловата маркировка! Коловете
отначало минават през полегато заравнение под склона на вр. Каменишка кукла
(който е лавиноопасен) в северна посока,
а след това завиват на северозапад и по стръмно склоново стъпало, следвайки
най-полегатата част на гърба му, между няколко клекчета, слизат към долината на
р. Мозговица.
Долината на р. Мозговица на това място е доста широка и
трябва да се следят коловете, за да не се загубим. Долу отново завиваме надясно
(на североизток) и се срещаме с коловете, идващи от отсрещната Мозговишка порта
(оттам идват пътищата от х. Вихрен и х. Демяница - маршрути 4.1. и 6.2.). Коловете (които
трябва много внимателно да се следят) започват стръмно да се качват на изток по
склона, водещ до циркуса Белемето с Тевното езеро на него. Излизаме (6 ч. 30 мин.) на ръба му до маркировъчен кол и
каменна пирамида и (при хубаво време) виждаме самия заслон, чийто покрив е ярко
червен (ако не е добре замаскиран от снега). Коловете ни извеждат до з.
Тевното езеро.
Авариен вариант за
слизане в участъка от Кози превал до Белемето е долината на р. Мозговица. По
най-ниските форми на терена в западна посока достигаме до коритото й, което ни
отвежда до х. Сандански, като има и големи наклони. Има лавиноопасни участъци, а
надолу в гората е възможно и газене на доста сняг.
6.4. Тодорин връх - з. Тевно езеро
|
|
|
Гледка на изток от склона на Тодорин
връх |
Продължителност
- 9 ч.
Трудност - 4
Лавинна
опасност - да
Маршрут без зимна маркировка
през по-голямата част, алпийски траверс
Последно обновяване:
16.3.2004
Изходен пункт е горната станция на някой от двата седалкови
лифта до Тодорин връх (новият лифт се качва малко по-близо до върха от стария).
До там може да се стигне и пеша покрай ски-пистите.
|
|
|
гледка от склона на Малка Тодорка |
От горната станция на лифта поемаме нагоре (на юг). Минаваме покрай
дървен кръст. Отначало теренът е сравнително полегат и равен, но почти веднага
двата странични склона се събират, за да оформят стръмен, макар и равномерно
качващ се ръб. Малко преди да излезем на върха, стигаме до кратко (5-6 метра)
тясно ръбче, което ни отвежда до крайния склон. По него завиваме съвсем за
кратко (двайсетина метра) на изток и възлизаме на Тодорин връх (2746 м.) (1 ч.). Горе почиваме на широката тераса с каменни
пирамиди и се наслаждаваме на гледката – Кутело, Вихрен, Муратов връх,
Бъндеришки чукар, Яловарника, Каменица, Полежан, Стражите, Рила, Родопите,...
след което нашият път продължава със слабо слизане на юг. Вървим по заоблено
било, долу вдясно е х. Вихрен, а вляво – езерата Тодорини очи. Скоро кратко
качване ни довежда до вр. Средна Тодорка (2706 м.) (1
ч. 30 мин.). От него пътят завива наляво (на югоизток), за да ни отведе
по относително по-тясно, но в никакъв случай опасно било до следващия връх –
Малка Тодорка (2712 м.) (2 ч.); слизането и
качването в този участък са незначителни.
|
|
|
по
билото от Тодорина порта към Василашки чукар |
От Малка Тодорка в същата посока слизаме по стръмен, но широк склон до премката преди вр. Василашки чукар (Тодорина порта). Тук минава лятната пътека от х. Вихрен за х. Демяница през Василашките езера; тя е силно лавиноопасна при изкачването на ръба на Бъндеришкия циркус откъм х. Вихрен.
|
|
|
ръбът преди Василашки
чукар |
При нужда от напускане на маршрута е по-добре да се слезе
на север, откъдето да се излезе до Платото под Тодорин връх, или приблизително
по трасето на лятната пътека към х. Демяница през Василашките езера; вторият
вариант е дълъг и труден за ориентиране.
От премката започваме качване към Василашки чукар. Тук започва алпийската част на маршрута. Билото рязко се стеснява и по него се образуват козирки, надвесени наляво – над Василашките езера. Стигаме до скала, която се преодолява сравнително лесно. Следва кратко ръбче, което извежда до друга, по-висока скала. Тя може да се преодолее отгоре, но може и да се подсече отдясно; склонът, обаче, е много стръмен и е добре да се приложи осигуровка с парапет.
|
|
|
между
Василашки чукар и Възела |
Веднага след това се излиза под стръмен, около 15 метров скален пасаж, който извежда на самия вр. Василашки чукар (2615 м.). Това е най-трудната част от маршрута. В скалата има удобни хватки, но е добре да се направи осигуровка с въже. По-опасният склон е наляво – към Василашките езера. Алпийско подсичане отдясно (над Бъндеришкия циркус) е възможно, но не си струва, тъй като терените са не по-малко стръмни.
|
|
|
Василашки
чукар, гледан от вр. Възела |
Гледано отдалече, билото между Василашки чукар и следващия връх – Възела – изглежда не по-малко начупено. Всъщност, оказва се, че вече не предстои нищо особено. От Василашки чукар слизаме кратко по лесно проходим ръб (но внимавайки за козирки отляво), който скоро завива надясно (на юг) и ни извежда под вр. Възела. Има само една малко по-сериозна скала, която лесно се подсича отляво (или се траверсира) и се качваме (4 ч.) на вр. Възела (2620 м.). Тук излизаме на пътя от х. Вихрен за Тевното езеро, описан в маршрут 4.1., по който продължаваме.
